Ходила ми е Бояна (Hodila mi e Bojana)

Ходила ми е Бояна Ходила ми е Бояна девет години хайдутин. На десета се сгодила за Мирчо млада войвода. Седнала ми е Бояна коприна да се препреда, тънки дарове да прави юнаци да си дарува. Мирчо в гората отива дръжина да си събира. Там си го турци хванали, във Търново го откарва. Кад се Бояна научи, захвърли куртка сребъна. Облечи дрехи юнашки, препазя сабя френгия. Че си турците настигна и им главите изряна. Мирчо Бояна думаше: "Халал ти струва войводство."

Hodila mi je Bojana Hodila mi je Bojana devet godini hajdutin. Na deseta se sgodila za Mirčo mlada vojvoda. Sednala mi je Bojana koprina da se prepreda, tânki darove da pravi junaci da si daruva. Mirčo v gorata otiva drâžina da si sâbira. Tam si go turci hvanali, vâv Târnovo go otkarva. Kad se Bojana nauči, zahvârli kurtka srebâna. Obleči drehi junaški, prepazja sabja frengija. Če si turcite nastigna i im glavite izrjana. Mirčo Bojana dumaše: "Halal ti struva vojvodstvo."

Bojana wandered

Bojana wandered

nine years as a hajduk

On the tenth she became engaged

to the young chieftain Mirčo.

Bojana sat dawn

to spin silk,

to make fine wedding gifts

to give to the warriors.

Mirčo went into the forest

to gather the company.

There the Turks caught him

They carried him off to Târnovo.

When Bojana learned this,

she threw off the tunic of silver.

She put on the garb of a warrior,

belted on her sword of Frankish steel.

She reached the Turks

and cut off their heads.

Mirčo said to Bojana:

"You are worthy of the chieftainship."

Source

MIT Folk Dance Club Songbook